Различните състояния на душата и категории населени светове

В дома на Отца ми има много обиталища

Различните състояния на душата в духовните й скитания - Различните категории населени светове - Съдбата на Земята -Причини за човешкото нещастие - Инструкции от Духовете -Нисши и Висши Светове - Светове на Изпитания и Изкупление - Светове на Регенерация - Прогресия на Световете

"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
Глава 3
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg







1. Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища: ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
(Йоан 14:1 -3)

Различните състояния на душата в духовните й скитания

2. Дома на Отца ни е Вселената. „Различните обиталища” са световете, които пътуват в безкрайното пространство и предлагат на Духовете, които се инкарнират на тях места за обитание, които отговарят на техния прогрес.
Независимо от разнообразието на различните светове думите на Исус също се отнасят за щастливите или окаяните състояния на душата в духовния свят. Съобразявайки се дали душата е повече или по-малко пречистена и откъсната от материалните заблуди, околността (обкръжението), в която ще се озове ще варира безкрайно: в аспектите на нещата, в усещанията, които ще предизвиква и възприятието, което ще има. Докато някои не могат да напуснат обкръжението, в което живеят, други се издигат и пътуват из целия космос и в другите светове. Докато някои виновни духове скитат в тъмнина, има други, които са си спечелили щастие и ликуват в едно състояние на искряща светлина, докато съзерцават грандиозния спектакъл на великата безкрайност. И накрая, докато нисшите Духове са измъчвани от разкаяние и скръб, често изолирани без утеха, разделени от онези, които са били обекта на техните чувства и наказани от желязната ръкавица на моралното страдание, чистия Дух, заедно с онези, които той обича, се радва на насладите на едно неописуемо щастие. Също в този смисъл има много обиталища, въпреки че те не са ограничени или локализирани.

Различните категории населени светове

3. В резултат на учението на Духовете ние знаем, че условията на разнообразните светове се различават едни от други според степента на възвишеност или поквареност на техните обитатели, сред които са и онези, които са по-нисши от обитателите на Земята във физическо и морално отношение; някои са в същата категория, но има и такива, които са по-малко или повече превъзхождащи ги във всеки аспект. В нисшите светове съществуването е изцяло материално, страстите са управляващи, а морала е почти нулев. В същото време с прогреса на душата материалното влияние намалява до такава степен, че в възвишените светове животът е, така да се каже, изцяло духовен.

4. В междинните светове доброто и смесено със зло, едното или другото преобладава, според степента на напредък на мнозинството от обитателите. Въпреки че не е възможно да се направи абсолютна класификация на различните светове, ние поне можем да ги разделим в общи линии въз основа на състоянието, в което се намират и съдбата, която те носят със себе си, базирайки се на най-преобладаващите характеристики на всяка планета по следния начин: примитивни светове, предназначени да приемат първоначалните инкарнации на човешката душа; Светове на Изпитания и Изкупление, където злото преобладава; Светове на Регенерация (възстановителни), където души, които все още имат да изкупуват (да балансират карма) могат да съберат нови сили почивайки си уморени от борбата; Благословени Светове, в които добротата надвишава злото; Звездни или Божествени Светове, населени от пречистени Духове, където съществува само добро. Земята принадлежи на категорията Светове на Изпитания и Изкупление, което е причината, поради която човечеството живее обхванато от толкова нещастие.

5. Духове, които са въплътени, в който и да е от световете, не са безкрайно обвързани със същия този свят, нито пък преминават през всички фази на прогрес нужни за да се постигне съвършенство в този един свят. Когато достигнат максималната степен на напредък, която техния свят може да им предложи, тогава те преминават към по висш свят и така продължават последователно, докато не достигнат състоянието не пречистени Духове. Тези различни светове са станции, където Духовете откриват елементите, от които се нуждаят за своя прогрес, които са в синхрон с тяхната степен на съвършенство. Награда е да се издигнеш до свят от по висше ниво, точно както е наказание да се удължи престоя им в един злочест свят, или да бъдат изпратени в друг, още по-нещастен от този, който са били принудени да напуснат, в следствие на упорстваща лошотия.

Съдбата на Земята. Причини за човешкото нещастие

6. Много хора са изненадани, че на Земята има толкова много зло, толкова много груби страсти, толкова много нещастия и всякакви видове болести. От това те правят заключение, че човешкия вид е много окаян. Тази преценка идва от една много ограничена гледна точка на тези, които я дават, което дава погрешна идея за цялото. И все пак ние трябва да вземем предвид факта, че съществуващо човечество в действителност не се намира изцяло на Земята, а само една малка част от него. Човешките видове обхващат всички онези надарени с разум, които населяват безбройните сфери на Вселената. Какво тогава е средното население на Земята, когато го сравним с цялото население на всички светове? Много по-малко от населението на едно малко село сравнено с една велика империя. Материалното и моралното състояние на земното човечество не е изненадващо, когато вземем предвид съдбата на Земята и характера на нейните обитатели.

7. Би било голяма грешка да съдим всички обитатели на един град според онези, които населяват най-ниските и мизерни места. В една болница ние виждаме не друг, а болните и осакатените; в един затвор ние намираме събрани на едно място всякакви по вид подлости, низости и много пороци; в опасните региони обитателите, в по-голямата си част, са бледи, хилави и болнави. Тогава си представете Земята като една комбинация на едно предградие, една болница и едно опасно място, защото тя е всички тези неща събрани заедно. Тогава може да се разбере защо страданията превишават удоволствията, защото ние не изпращаме здравите в болница, нито хвърляме онези, които не са направили нищо лошо в изправителни домове; нито болниците и изправителните домове могат да бъдат места за наслаждение.
И така, както не може цялото население на един град да бъде намерено в болниците и в затворите, така ние не можем да видим общия брой на населението на човечеството тук на Земята. Точно както болните напускат болницата, когато са излекувани и онези, които са излежали присъдата си напускат затвора, когато Човека е излекуван от всичките му морални заболявания, той също ще напусне земната среда за да премине в по-щастливи светове.

Инструкции от Духовете. Нисши и Висши Светове

8. В квалификацията на нисши и висши светове няма нищо абсолютно. Един свят е относително по-нисш или по-висш само в сравнение с онези други светове, които може да са над или под него в скалата на прогреса.

Вземайки Земята за едно сравнение ние можем да добием представа какво представлява един нисш свят, допускайки, че ние обитателите му сме подобни на примитивните раси или представителите на варварските нации, примери за което все още се намират и днес сред нас, като това са остатъците от примитивното състояние на тази планета. В най-изостаналите светове обитателите са, до определена степен, елементарни същества, които имат човешка форма, но лишени от всякаква красота. Техните инстинкти все още не са омекотени до каквото и да е изтънчено чувство или доброжелателност, нито са възприели някакво понятие за справедливост или несправедливост. Грубата сила е единствения познат закон. Без индустрия или изобретения те прекарват времето си в търсене на храна. И все пак Бог не изоставя никое от своите създания; в дълбините на най-голямата тъмнина разума крие едно семе, понякога повече, понякога по-малко развито, на една смътна интуиция за едно върховно Създание.Този инстинкт е достатъчен някои от тях да превъзхождат останалите и да подготвят тяхното издигане към един по цялостен живот, защото те не са деградирали същества, а деца, които растат.

Помежду нисшите и висшите светове съществуват безброй други. От чистите Духове, дематериализирани и искрящи в слава, не е възможно да разпознаем примитивните същества, които някога са били, точно както във възрастния е трудно да разпознаем ембриона.

9. В световете, които са постигнали едно висше ниво, моралното и материалното състояние е много различно от това, което съществува на Земята. Като навсякъде, формата винаги е човешка, но е по-красива, по-съвършена и над всичко останало е пречистена. Тялото не притежава нищо от земната материалност и следователно не подлежи на същите нужди, заболявания или разпадане, които преобладаващата материя предизвиква. В резултат на по-голямото пречистване сетивата са в състояние да уловят възприятия, които грубата материя на този свят възпрепятства. Специфичната лекота на тялото позволява бързо и лесно придвижване; вместо да се влачи болезнено над земята тялото се носи над повърхността или лети плавно във въздуха без усилие, само по желание, точно както ангелите са възприемани, че го правят или като духовете в Елевзинските полета. Според желанията му Човек запазва чертите на своите минали миграции и се показва пред приятелите си така, както са го познавали, само че сега той излъчва божествена светлина и е преобразен от вътрешни впечатления (отпечатъци), които винаги са от възвишен характер. На мястото на потъмнялото и обезсърчено от страдание и страсти лице, сияят с красотата си живота и интелекта, които иконописците са показали чрез хало или ореола на светците.
Много напредналите Духове търпят съвсем малко съпротивление на материята и така позволяват развитието на тялото да бъде изключително бързо, съкращавайки детството правейки го почти несъществуващ период. С отсъствието на тревогата и мъчението животът е пропорционално по-дълъг от този на Земята. По принцип дълголетието е в съответствие с степента на напредък на всеки свят. Смъртта по никакъв начин не предава какъвто и да е ужас от разпадане; далеч от предизвикване на страх, тя се счита за щастлива трансформация, защото няма никакво съмнение в бъдещето. По време на живота душата, която вече не е ограничена от плътната материя, се разширява и се наслаждава в осъзнатост, което я поставя в почти постоянно състояние на еманципация и и позволява напълно свободна мисловна трансмисия (предаване).

10. В тези толкова блажени светове отношенията между народите и хората винаги са приятелски, никога обезпокоявани от амбицията да заробят съседа си или да направят война. Няма нито господари, нито роби, никой привилегировани по рождение. Само морално и интелектуално превъзходство, което установява всички условия и което в крайна сметка дава надмощие. Властта получава и заслужава уважението на всички, защото тя се дава само на онези, които я заслужават и следователно винаги е упражнявана справедливо. Човека не се опитва да се издигне над друг, а само над самия себе си, стремейки се към съвършенство. Неговата цел е да се издигне до категорията на чист Дух, въпреки че това желание никога не е мъчение, а по-скоро една благородна амбиция, която го предизвиква да учи упорито с цел да стане равностоен. В тези светове всички деликатни и възвишени чувства на човешката природа биват издигнати и пречистени. Омразата е непозната, както и дребнавостта, ревността и алчността от завист. Връзките на любовта и братството обвързват индивидите един с друг в цялото човечество, така че силните да помагат на слабите. Според по-голямата или по-малка степен на интелекта си Човека постига притежания в малко или по-голямо количество. И все пак никой не страда от недостиг, както и никой няма нужда да прави изкупление. Накратко злото не съществува в тези светове.

11. Злото все още е необходимо във вашия свят с цел да се опознае добротата; нощта с цел да сте в състояние да се възхитите на светлината; болестта, така че да сте способни да оцените здравето. В тези други светове няма никаква нужда от тези контрасти; безкрайна светлина, безкрайна красота и безкрайно спокойствие на душата предлагат пропорционално безкрайно щастие, освободено от тревогите причинени от мъките на материалния живот и контакта със зли същества, които нямат никакъв достъп до тези светове. Тези са нещата, които са най-трудни за разбиране от човешкия Дух. Човечеството е било достатъчно гениално, за да обрисува мъките на ада, но никога не е могло да си представи красотите на Рая. Защо не? Защото бидейки по-нисше, то само болка и нещастие били известни и тъй като все още небесната светлина никога не била виждана, за това никой не можел да говори за онова, което е непознато. И въпреки това, докато човечеството се издига нагоре и пречиства душата си, то хоризонтите пред него се разширяват и човечеството започва да сравнява добротата, която е пред него със злото, което е зад него.

12. В същото време щастливите светове не са специално привилегировани сфери, както и Бог не е пристрастен към никое от Неговите деца. На всяко едно Той дава еднакви права и еднакви възможности за да достигне до тези светове. Той прави така, че всеки един да стартира от една и съща точка и никому не дава повече от останалите. Дори най-висшите категории са достъпни до всички. Зависи само от индивида да извоюва мястото си чрез средствата на труда, и така достигайки го по-бързо или оставайки неактивен векове след векове в тресавището на човечеството. (Това е едно обобщение на ученията от всички Висши Духове.)

Светове на Изпитания и Изкупление

13. Какво още може да се каже за Световете на изкупление, което все още не знаете, след като само трябва да погледнете в този, в който живеете? Големия брой на хора с по-висш разум сред вашите обитатели означава, че Земята не е един примитивен свят, предопределен да приеме същества, които наскоро са напуснали ръката на Създателя. Вътрешните качества, които те носят в себе си представляват едно доказателство, че те вече са живели и са постигнали определено ниво на прогрес. Но броят на пороците, на които те са обект, също показват техните големи морални несъвършенства. За това Бог ги е поставил в един неблагодарен свят, в който те могат да изкупят чрез тежък труд и страданията и нещастията на живота, докато не заслужат да се въздигнат до по-щастливи планети.

14. И все пак не всички Духове, които са се инкарнирали на Земята, са дошли за изкупление. Расите, които наричат диваци, са били формирани от Духове, които току що са напуснали периода на детството, и които са се оказали, така да се каже, на един обучителен курс за развитие чрез контакт с по-напреднали Духове. По-късно дошли полу-цивилизованите раси, сформирани от същите Духове, докато те се придвижвали по своя път към прогреса. Като цяло те са коренните раси на Земята, които ще се въздигнат малко по малко през вековете, някои от които вече са успели да достигнат едно разумно състояние равностойно на по-просветлените.

Духовете, които са в изкупление, ако можем да използваме този термин, са екзотичните на Земята; те вече са живели на други светове, където са били изключени за това, че упорстват в лошотията си, или са станали причина за тревоги на добри хора от онези светове. Следователно те е трябвало да бъдат заточени за известен период в една околна среда на по-изостанали Духове, така получавайки мисията да им помагат да напреднат, тъй като те носят със себе си по-развит интелект и семето на познанието, което са добили. Тогава това обяснява как така откриваме Духове изтърпяващи наказание сред най-интелигентните раси и защо нещастията на живота изглежда са толкова горчиви за тях. Така е, защото те имат една по-висока степен на чувствителност и следователно препятствията и тъгите за тях са по-голямо изпитание, отколкото за примитивните раси, чието морално чувство е все още притъпено.

15. Ето защо Земята предлага пример за един свят на изкупление и, въпреки че разнообразието е безкрайно, всички те имат едно нещо, което е общо: всички те служат като места за изгнание за онези Духове, които са се разбунтували срещу Божия Закон. Това означава, че тези Духове трябва по едно и също време да се борят срещу извращенията на човека и суровостта на природата, което е двойно по-трудно, но което ще развие качествата на сърцето и интелекта едновременно. Тогава Бог, в цялата Си добрина, позволява наказанието да се превърне в нещо, което ще донесе полза на духа. – СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Светове на Регенерация

16. Сред множеството проблясващи звезди на синия небесен купол колко много светове има, които са като вашия, предопределени от Бог да служат за изкупление и пробация! Но въпреки, че съществуват някои, които са по-окаяни, има също и такива, които са по-щастливи, като тези преходни светове, които могат да се нарекат Светове на Регенерация. Всеки планетарен вихър, движещ се в пространството около един общ център, завлича със себе си своите примитивни светове на изгнание, пробация, регенерация и щастие. Ние ви казахме за светове, където новородените Духове биват поставяни, когато те все още са невежи за добро и зло, но където те имат възможността да започнат своето пътуване към Бог, владеейки себе си чрез свободната си воля. Ние също ви разкрихме факта, че на всяка душа са предоставени достатъчно способности, за да е в състояние да практикува добро. Но уви, има и такива, които отстъпват! За това Бог, Който не желае тяхното унищожение позволява те да отидат на тези светове, където от едно прераждане в друго те биват пречистени и възстановени, връщайки се заслужили славата, за която са предопределени.

В Дома на Отца Ми

17. Световете на Регенерация служат за преходни фази между световете на изпитания и изкупление и тези на щастие. Покаялата се душа намира спокойствие и почива в тях и може да продължи процеса на пречистване. Без съмнение, Човекът все още е обект на законите, които управляват материята: човечеството все още преживява вашите усещания и желания, но е освободено от неуправляемите страсти, на които вие робувате, освободено е от гордостта, която заглушава сърцето, от завистта, която измъчва и омразата, която задушава. На всички страни е изписана думата „любов”; съвършена справедливост пребивава над всички социални отношения; всеки разпознава Бог и се опитва да се придвижва в Неговата посока изпълнявайки Неговите закони.
И все пак съвършеното щастие все още не съществува в тези светове, само първите проблясъци на изгряващото щастие. Там Човека е все още от плът и кръв, и поради това е обект на премеждия, от които само напълно дематериализираните същества са освободени. Той все още трябва да изтърпява изпитания, макар и без острите болки на изкуплението. Сравнени със Земята, тези светове са много приятни и много от вас биха били щастливи да ги населяват, защото те представляват спокойствието след буря, оздравяването след жестока болест. Въпреки това, бидейки по-малко погълнат от материалните неща, Човек възприема бъдещето по-добре, осъзнава съществуването на други удоволствия, обещани от Бог на онези, които се покажат заслужили, когато смъртта още веднъж ги е освободила от телата им с цел да ги възнагради с истинския живот. След това освободена, душата кръжи над всички хоризонти; няма вече усещанията на грубата материя, само чувството за един чист и ангелски периспирит, който поглъща еманациите директно от Бог, в уханието на любовта и милостта идващи право от гърдите Му.

18. Но уви! Човекът все още е склонен да греши, дори в тези светове, и духът на злото не е изгубил напълно своята империя. Да не напредваш означава да падаш назад, и ако Човека не е здраво стъпил на пътя на правдата, той може да се върне отново в един свят на изкупление, където го очакват нови и по-ужасни изпитания.
За това през нощта, във времето на молитва и покой, съзерцавайте небесния купол и безбройните сфери, които блестят над главата ви и се запитайте кои от тях водят към Бог и Го помолете един от тези светове на регенерация да се отвори и да ви приеме след изкуплението ви тук на Земята. – СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Прогресия на Световете

19. Прогреса е един закон на природата. Всички същества на сътворението, независимо оживени или не, са подложени на този закон поради щедростта на Бог, Който желае всичко да бъде възвисено и да просперира. Дори действителното унищожение, което на Човек му изглежда, като края на всичко, е само едно средство за достигане на едно по-съвършено състояние чрез трансформация, виждайки че всичко умира само за да бъде преродено отново, без да търпи никакви последствия от унищожението.
Докато живите същества прогресират морално, така и световете, в които те живеят прогресират материално. Ако ние можехме да придружим един свят по време на различните му фази, от първия миг атомите предназначени за неговото формиране започват да се агломерират, бихме ги видели как пътуват заедно в един постоянно прогресиращ мащаб, въпреки че тези стъпки биха били неуловими за всяко поколение. Той би предложил на неговите обитатели един по-приятен дом с отминаване на поколенията, в съответствие с начина, по който самите те са напреднали по техния път към прогрес. Нищо в природата не остава инертно. Така ние откриваме, че заедно с Човека, животните, които също са негови помощници, растенията и место-обиталищата, всички постоянно се движат напред успоредно един на друг. Колко е славна тази идея и толкова достойна за величието на Твореца! Би било нищожно и неотговарящо на Неговата мощ, ако напротив, Той концентрира Своята грижа и провидение върху една незначителна песъчинка, каквато е тази планета, така ограничавайки човечеството до малкото хора, които я населяват!
Според този закон светът е бил в една материално и морално нисша позиция, до степен в каквато се намира и днес, и ще въздигне себе си в тези два аспекта, така че да достигне една по висша степен в бъдеще. Сега е достигнато времето за една от тези периодични трансформации, която ще придвижи Земята напред от един свят на изкупление до планета на регенерация, където хората ще бъдат щастливи, защото ще царуват Божийте закони. - СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)