Да страдаш добре, защо добрите хора умират, да прекратим ли изпитанията на ближния си, доброволни изпитания

продължение Глава 4 СПРАВЕДЛИВОСТ НА СТРАДАНИЯТА
"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg

Инструкции от Духовете. Да страдаш добре или зле

18. Когато Христос казал: „Блажени страдащите, защото тяхно е Небесното Царството”, Той не се обръща към всички онези, които страдат, имайки предвид, че всички на Земята страдат, независимо дали седят на трон или спят върху слама. Но уви! Толкова малко страдат добре! Едва малцина разбират, че само изпитанията, които биват издържани добре могат да отведат в Царството на Бог. Унинието е грешка и Бог ще откаже утеха на онези, на които им липсва кураж. Молитвата подкрепя душата; и все пак само това не е достатъчно. Необходимо е също да имате една твърда вяра в добрината на Бог за основа на дълбока вяра. Вие сте го чували да се казва много пъти, че Той не слага един тежък товар на слаби рамене. Товара винаги е в пропорция със силата, точно както възмездието зависи от степента на смирението и куража. Колкото по-болезнено е страданието, толкова по-голяма е отплатата. Тогава наш дълг е да станем достойни и за тази цел живота ни е изпълнен с толкова много перипетии.
Войника, който не е изпратен на фронта, не е щастлив, защото докато почива в лагера той никога няма да получи повишение. Тогава бъдете като войници и не пожелавайте почивка, която само ще позволи на тялото да отслабне и ще скове душата! Бъдете доволни, когато Бог ви прати в битка, защото това не е една битка на огневата линия, а на суровостите на живота, където често този, който остава твърд пред един враг, отслабва, когато бъде изправен пред упоритостта на моралното страдание. Макар, че няма награда за този вид кураж на Земята, за онези, които устоят Бог ще запази лаврите на победата и едно място на слава. Когато се изправите пред страдания или препятствия, ако сте способни да се издигнете над ситуацията като успеете да овладеете импулсите на нетърпението, гнева и отчаянието, тогава може да си кажете със справедливо задоволство „Аз бях по-силен.”
Тогава блажени са страдащите може да бъде преведено по следния начин: блажени са онези, които имат възможност да докажат своята вяра, твърдост, упоритост и послушание пред Божията Воля, защото те ще умножат стократно щастието, което им е липсвало на Земята, защото след труд идва отплата. ЛАКОРДИАР (Хавре, 1863)

ЩАСТИЕТО НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ

20. Човечеството като цяло, хората от всички прослойки на обществото постоянно се оплаква дали, че не са щастливи, или че щастието не е създадено за тях. Това, скъпи братя и сестри, доказва по-добре, от която и да е форма на агрументиране, истината на максимата от книгата Еклесиаст* (Стар Завет на Библията): „Щастието не е от този свят!” В действителност нито богатството, нито силата и дори разцъфтяващата младост не са съществени условия за щастието. Още повече, дори обединението на тези три елемента, толкова желано от много хора, не може да осигури щастие, защото ние постоянно слушаме от хора от всички възрасти, дори от най-привилегированите класи, горчиво да се оплакват от ситуацията, в която се намират.

Пред този факт е неразбираемо защо борещите се и работещи класи завиждат толкова силно за позициите на онези, които очевидно са любимци на съдбата. На този свят, въпреки това, което човек може да стори, всеки трябва да се изправи лице в лице със своята собствена част от работа и нещастие, със своя дял страдание и заблуди, от което е лесно да стигнем до заключението, че Земята е една планета на изпитания и изкупление.

Тогава онези, който проповядват, че Земята е единствения дом на човека и че тук само по време на едно съществуване той трябва да достигне най-високото ниво на щастие възможно за неговата природа, просто се заблуждават и заблуждават онези, които ги слушат, виждайки, че е било демонстрирано чрез много вековни преживявания, че само в изключителни случаи това земно кълбо може да предложи необходимите условия за пълно щастие, за който и да е индивид. 

В общи линии може да потвърдим, че щастието е една Утопия, чието постигане е преследвано поколения наред без никога да са успявали да достигнат своята цел. Ако разумния мъж или жена са рядкост в света, то абсолютно щастливия човек никога не е бил открит.
Щастието на Земята, за онези, които не са направлявани от мъдростта, е толкова мимолетно, че освен за една година, за един месец или седмица на пълно удовлетворение, то останалата част на тяхното съществуване е една серия от горчиви заблуди. И забележете, скъпи деца, че аз имам предвид онези, които се считат за най-големите щастливци  на Земята, онези, които са обект на завист на масите.

От тук следва, че ако земното место-обитание е специфично предназначено за изпитания и изкупление, то сме принудени да признаем, че някъде другаде съществуват по-приятни место-обитания, където Духът, макар и все още затворник на едно материално тяло, може да се радва на насладите на човешкия живот в цялата му пълнота. Това е причината, поради която Бог е заселил тези красиви висши планети във вашия вортекс, към които вашите усилия и склонности един ден ще ви накарат да се насочите, когато сте станали достатъчно пречистени и усъвършенствани.

И все пак, от моите думи не си правете извода, че на Земята й е отредено вечно да остане изправителен дом. Не, със сигурност не! От прогреса, който вече е постигнат, ние можем лесно да стигнем до заключението за по-нататъшния прогрес, и от постигнатите разнообразните социални подобрения да очакваме нови и по-плодотворни промени. Това е огромната задача предопределена на тази нова доктрина, която Духовете разкриха.

Загуба на любими хора. Преждевременна смърт

21. Когато смъртта покоси някой от вашето семейство, отнасяйки най-младите преди най-старите без разграничение, вие сте свикнали да казвате: Бог не е справедлив, защото е пожертвал онзи, който е силен и все още има бъдеще пред себе си, а е оставил онези, които са живели много години и са пълни с разочарования: защото Той взема онези, които са полезни и оставя назад онези, които вече не са способни да работят; защото Той разбива сърцето на една майка, лишавайки я от невинното създание, което е било нейната единствена радост.

Хора, точно на това място вие трябва да се издигнете над общоприетото мислене за живота с цел да бъдете в състояние да разберете, че добротата често е там, където вие осъждате, че има зло, и мъдростта на провидението, където вие мислите, че виждате фаталността на съдбата. Защо оценявате Божествената справедливост според своите собствени идеи? Допускате ли, че Господ на Световете я прилага просто от прищявка, с цел да ви причини жестоки наказания? Нищо не се случва без да има една интелигентна цел и каквото и да се случва винаги има една причина за съществуването му. Ако разгледате внимателно цялата болка, която ви се причинява, тогава със сигурност ще откриете божествен промисъл, смисъл на обновление, и вашите незначителни интереси, като последица ще станат толкова второстепенни, че ще ги оставите на последно място. 

Повярвайте ми, в случай на една инкарнация от 20 години, смъртта е за предпочитане пред всяко от позорните прояви на упадък и безнравственост, които носят неописуемо оскърбление на уважавани семейства, разбиват сърцето на майките и карат косите на родителите да побелеят преди да им е дошло времето. Преждевременната смърт често е голяма благословия, която Бог отстъпва на онези, които си тръгват, и така ги запазва от нещастията на живота или съблазните, които вероятно са станали повод за загуба на живота. Човекът, който умира в разцвета на младостта си не е една жертва на съдбата. Бог преценява, че не е подходящо за този човек да остава по-дълго на Земята.

Каква ужасна трагедия, казвате вие, когато видите нишката на живот, толкова изпълнен с надежда, прерязана! За каква надежда говорите? Тази на Земята ли? Където, онзи който си е тръгнал, би могъл вероятно да проблесне или да си проправи пътя и да стане богат? Винаги го има това ограничено виждане, което пречи на човека да се издигне над това, което е материално. Кой може да каже каква можеше да бъде действителната участ на този живот, който смятахте за изпълнен с надежда? От къде знаете, че този живот нямаше да е пропит с горчивина? Тогава не презирате ли надеждите предлагани от бъдещия живот, до степен да предпочитате това мимолетно съществуване тук на Земята? Допускате ли, че една висша позиция сред хората, си заслужава повече от колкото едно висше място сред блажените Духове?

Вместо да се оплаквате, радвайте се, когато Бог реши да прибере обратно едно от вашите деца от тази долина на нещастията. Не би ли било егоистично да желаете те да продължат да страдат редом до вас? Ах! Това е болката, която усещат онези, на които не им достига вяра, които виждат смъртта като вечно разделение! 

Но онези от вас, които са Спиритисти знаят че душата живее по-добре, когато е разделена от нейната материална форма. Майки, знайте че вашите любими деца са близо до вас, да, много близо. Тяхното флуидно тяло ви прегръща, техните мисли ви защитават и спомените, които вие пазите ги изпълват с щастие; но вашата безсмислена болка им причинява страдание, защото тя разкрива една липса на вяра, така образувайки един бунт срещу Волята Божия.
Онези от вас, които разбират значението на духовния живот, слушат туптенето на сърцето си, когато викат тези любими хора. Ако помолите Бог да ги благослови, вие ще усетите голяма утеха, такава, която ще пресуши сълзите ви; вие ще почувствате величествени стремежи, които ще ви покажат бъдещето, което нашия Върховен Господ е обещал. – САМСОН, бивш член на Спиритисткото общество в Париж, (1863г.)

Ако той беше добър човек, той щеше да умре

22. Когато говорите за един лош човек, който е избегнал някаква опасност, обичайно казваме ,че ако е бил един добър човек, вероятно е щял да умре. С това изказване, вие всъщност казвате истината, защото често се случва Бог да даде по-дълго изпитание на един Дух, който едва е стъпил на пътя си към прогреса, отколкото да го даде на добър Дух, който по заслуга на своите достойнства получава благословията на най-краткия възможен период за изкупление. Следователно, когато вие използвате този афоризъм, вие несъзнателно извършвате богохулство.

Ако един добър човек умре и има съсед, за който се смята, че е лош, скоро някой прави забележката, че е по-добре да беше умрял съседа на негово място. Казвайки това вие изразявате нещо доста жестоко, защото онзи, който си е тръгнал, е изпълнил неговите или нейните задачи, а другия, който е останал, вероятно дори не е започнал. Защо бихте желали на лошия човек да му се отнеме необходимото време за да завърши неговите задачи, докато осъждате добрия човек да остане затворник без да е необходимо? Какво бихте казали, ако след като е излежал присъда, осъдения бива задържан в затвора, докато друг човек, който няма никакво право, е пуснат на свобода? Трябва да се разбере, че истинската свобода за един Дух е в премахването на връзките, които го държат пленник във физическото тяло, и така докато е на Земята наистина е затворник.


Приучете се да не порицавате нещата, които не разбирате и по-специално – да вярвате, че Бог е справедлив във всички неща, и че в много случаи онова, което изглежда като едно зло, всъщност е една благословия. В резултат на факта, че вашите сетива са толкова ограничени, не е възможно да имате ясно виждане за цялото, нито то може да бъде почувствано с вашите притъпени сетива. И все пак, ако вие се стремите да достигнете отвъд вашата ограничена сфера чрез средствата на мисълта, вие ще откриете как за вас важността на материалния живот намалява, до степен, че ви изглежда като един обикновен инцидент в безкрайния ход на духовното съществуване, което е единственото истинско съществуване. – ФЕНЕЛЕОН (Сенс, 1861г.)

Истинско нещастие

1. Всеки говори за нещастието; всеки го е преживявал и така преценява, че познава много-пластовия му характер. Аз съм тук за да ви кажа, че почти всички са заблудени, защото истинското нещастие абсолютно не е това, което Човек, т.е. онези, които са нещастни, вярват че е. Те виждат като нещастие незатоплената печка, заплашващия ги кредитор, празната люлка, сълзите, погребалната процесия и онези вървящи след нея я с разбити сърца, болката от предателството и изтръгването на гордостта на онези, които биха искали да са облечени в пурпур, а едва покриват голотата си под парцаливите дрипи на суетата си. На всичко това и на много повече Човек дава името нещастие. Да, то е нещастие за онези, които виждат само настоящето. Но истинското нещастие е по-скоро в последиците от тези факти, отколкото в самите факти. Кажете ми тогава не е ли една случка, която на времето е приета като едно щастливо събитие, но която по-късно е причинила бедствени последици, не е ли действително по-пагубна от друга ситуация, която първоначално е предизвикала препятствия, но в крайна сметка е довела до ползи? Кажете ми също една буря, която изкоренява дървета, но пречиства въздуха и разсейва вредните изпарения, които могат да причинят смърт, не е ли по-скоро една благословия, отколкото нещастие?

За да сме в състояние да съдим ние трябва първо да вземем предвид последиците. Така с цел да оценим по-пълно кое е наистина щастие или нещастие за Човека, ние трябва да се пренесем отвъд виждането си за този живот, защото само там последиците може да се почувстват. Така всичко наречено нещастие, според късогледството на човешките същества, свършва с тялото и получава своята компенсация в бъдещия живот.

Аз ще ви разкрия нещастието в една друга светлина, под формата на красота и цвят, които са приети и дори усърдно желани от вас бедни заблудени души. Развлеченията, размириците, ненужните тревоги и удовлетворението на глупава суетност са истинските нещастия, които карат Човека да игнорира съвестта си, да избягва мисловния процес и да се поставя в едно замаяно състояние по отношение на бъдещето си. Тези истински нещастия, толкова усърдно преследвани, не са нищо повече от опиума на забравата. Имайте надежда всички, които плачете! Треперете всички, които се смеете, защото телата ви са преситени! Не е възможно да се излъже Бог, нито да се избегне нечия съдбата. Страданията, тези кредитори, които са по-безмилостни от глутница вълци, пуснати от мизерията, постоянно се спотайват зад илюзията за почивка само за да се появят внезапно под формата на агония, на истинско нещастие, за всички, които са позволили душите им да станат слабохарактерни поради безразличие и егоизъм.

Тогава нека Спиритизма да даде яснота и да установи истина и грешка, в техните истински измерения, които до сега са били толкова необикновено деформирани от вашата слепота! Действайте като смели войници, които вместо да бягат от бедата, предпочитат опасната битка, отколкото мира, който няма да им донесе нито слава, нито повишение! Какво значение има за войника, ако загуби оръжия, багаж и униформа, ако излезе от битката като победителя, покрит със слава? Какво значение има за тези, които имат вяра в бъдещето, ако оставят богатствата и физическото си тяло на бойното поле на живота, при условие, че душата влиза в Небесното царство изпълнена със слава? – ДЕЛФИН ДЕ ЖИРАРДИН (Париж, 1861г.)

Меланхолия

25. Знаете ли защо понякога една неопределена тъга изпълва сърцето ви, водейки ви да мислите, че живота е горчив? Това е, защото Духът ви, стремейки се към щастието и свободата, когато намира себе си привързан към материалното тяло, което му действа като затвор, се изтощава от напразните усилия да се освободи. Когато признае, че тези опити са безполезни, душата се обезкуражава и тъй като тялото търпи влиянието на Духа, то се чувства изтощено, апатично, изпълнено с униние и тогава вие преценявате, че сте нещастни.


Повярвайте ми, когато ви казвам да се противопоставите на тези наклонности с цялата си сила, защото те само отслабват силата на вашата воля. Стремленията към един по-добър живот са вродени у цялото човечество, но не ги търсете осъществени в този свят. Сега, когато Бог изпраща Неговите Духове да ви дадат указания за щастието, което Той е запазил за вас, почакайте с търпение времето, когато ангела на освобождението ще дойде да ви помогне да се освободите от връзките, които държат Духа ви пленник. Запомнете, по време на вашето изгнаничество тук на Земята, вие имате една мисия да изпълните, за която дори не предполагате; дали да се посветите на семейството си или да изпълните различни задължения поверени ви от Бог. Ако в хода на този изпитателен срок в изгнание, докато търсите реабилитация, вие усетите, че вече ще припаднете от грижи, тревоги или премеждия, бъдете силни и имайте кураж за да издържите. Изправете се срещу тях с решителност, защото те скоро ще отминат. Това са единствените средства, чрез които вие може да достигнете онези, за които скърбите и които ликуващи да ви видят още веднъж сред тях, ще протегнат ръцете си към вас за да ви насочат към области недостъпни за земните страдания. – ФРАНСОАЗ ДЕ ЖЕНЕВ (Бордо).

Доброволни изпитания. Истинската власеница

26. Вие ме питате позволено ли е на един човек да намали своето собствено изпитание? Това е подобно на други въпроси като: Позволено ли е на давещ се човек да се опита да се спаси? Онзи, който има един трън в пръста си, да го извади ли? А онзи, който е болен, да позвъни ли на лекаря? Причината зад нашите изпитания е да ни помогнат да използваме своя интелект, търпение и смирение. Може да се случи един човек да е роден в една трудна и болезнена ситуация именно за да го накарат да потърси средствата да се освободи от тези проблеми. Заслугата е, когато претърпим последиците, които не могат да бъдат избегнати без да се оплакваме, когато сме упорити в битката и не си позволяваме да се отчаем, когато не постигаме успех. Никога не можем да я намерим в небрежността, която е повече мързел, отколкото благодетел.

Това съвсем естествено води до друг въпрос: ако Исус е казал „Блажени са скърбящите”, може ли заслуги да бъдат спечелени, ако търсим страдания, които да утежнят нашите изпитания в смисъл на доброволното мъченичество? На това ние можем да отговорим много решително: Да, има голяма заслуга в това, при условие, че страданието и лишенията са в полза на другите; това е милосърдие чрез страдание. Но не и когато страданието и лишенията са от полза за този, който ги извършва, това би било само фанатичен егоизъм.

Необходимо е да се направи едно ясно разграничение по този начин. Относно лично вас, бъдете доволни от изпитанията и проблемите, които Бог изпраща. Не търсете да повишавате обема им, защото на моменти може да е изключително тежко за понасяне. Приемете го без оплакване, а с вяра; това е всичко, което Бог иска. Не отслабвайте тялото си с безполезни лишения и потъпкване, които нямат никаква цел, защото ще имате нужда от цялата си сила, ако трябва да изпълните работата си тук на Земята. Да изтезавате и измъчвате тялото доброволно означава да вървите срещу Божия закон. Той е дал на Човека средствата да поддържа живота, за това да отслабиш тялото ненужно е истинско самоубийство. Използвайте го, но не злоупотребявайте с него; това е закона. Злоупотребата с най-доброто нещо, което Бог ви е дал ще доведе до неизбежни последици като наказание.

Но точно обратното се случва, когато Човек си налага страдание с цел да облекчи чуждото страдание. Ако вие търпите студ и глад с цел да предложите топлина и препитание на друг, и така тялото ви е засегнато, вие правите саможертва, която Бог ще благослови. Когато напуснете напарфюмираните си домове за да отидете до един коптор пълен със зарази за да утешавате, или да си изцапате ръцете за да превържете рани, или да изгубите съня си за да поддържате бдение до леглото на болните, които в крайна сметка са ваши сестри и братя пред Бога, или да изложите здравето си на риск за да правите добро, тогава тук вие намирате вашата власеница, истинската и благословена власеница (символ на отшелничество, монашески живот в служба). Вие не сте позволили насладите на този свят да сбръчкат сърцето ви, нито сте спали върху сладострастната гръд на богатството. Вместо това сте станали един ангел утешител на печално изоставените.

Тогава каква полезност е поднесена от онези, които се оттеглят от света за да избегнат неговите изкушеният и да живеят в изолация? Къде е куража да се изправят лице в лице с проблема? Те просто са избягали от битката и са дезертирали от войната. Ако вие искате да направите една саможертва, тогава я приложете към душата си, не към тялото си. Усмирете вашия Дух, не плътта си; бичувайте гордостта си, приемайте униженията без мърморене, самобичувайте се заради себелюбието си, закалете се срещу болката от обидата и клеветите, която е по- остра от физическата болка. В тези неща вие ще намерите вашата истинска власеница и раните ви ще бъдат взети под внимание, защото те ще свидетелстват за вашия кураж и послушание пред Божията воля. – ЕДИН АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ (Париж, 1863г.)

Да прекратим ли изпитанията на ближния си

27. Трябва ли някой да сложи край на изпитанието на друг, когато може, или трябва да се уважи Божията воля и така да се оставят нещата на своя естествен ход?

Ние вече неколкократно казахме, че вие сте на тази планета на изкупление по причина да довършите изпитанията си и всичко, което се случва е една последица от минали животи. Това е лихвата по дълга, който трябва да платите. И все пак у някои хора този факт провокира критики, с които трябва да се преборят, поради бедствените последици, които може да причинят.

Някои хора мислят, че като са на Земята за целта на изкупление всяко изпитание трябва да следва своя ход. А и има и други, които стигат до там да вярват, че не само не трябва нищо да се прави за да се облекчи страданието, а напротив, трябва да помогнат на другите да имат по-голяма полза като направят тези страдания по-големи, по-интензивни. Това е една много голяма грешка. Съвсем вярно е, че изпитанията трябва да следват своя ход, както Бог е определил, но, и тук е различното, как да знаем какво е замислил Бог? Знаем ли до каква степен трябва да стигнат? Ами ако нашия милостив Отец е предназначил, че това или друго страдание трябва да достигне само до една определена точка? Как знаете дали Божественото Провидение не ви е поставило не като инструмент за мъчение да утежнявате страданията на обвиняемия, а като успокояващия балсам на утеха, който да помогне да се изцелят раните? За това никога не казвайте „Това е Божията справедливост и трябва да следва своя ход”. 

По-добре кажете: „Нека видя какви средства нашия милостив Отец е предоставил на мое разположение, така че аз да мога да намаля страданието на моя брат или сестра. Нека видя дали моралната утеха, материалната помощ или съвет могат да помогнат за преодоляване на тези изпитания с повече енергия, търпение и смирение. Нека проверя дали Бог ми е дал средствата да сложа край на тези страдания. Може би тази възможност ми е дадена като един тест или дори изкупление, така че аз мога да намаля тези проблеми и да ги заменя с покой."

За това винаги си помагайте взаимно в съответните ви изпитания и никога не приемайте себе като един инструмент за мъчение. Всеки човек, който има сърце трябва да се възпротиви срещу една такава идея, особено всички Духове, защото те повече от всеки друг би трябвало да разбират безкрайните измерения на Божията доброта. Всички Духове трябва да са уверени, че техния живот трябва да е изцяло дело на любов и посвещение, и каквото и да правят опитвайки се да противостоят на Божийте желания, те винаги ще се изпълняват. Ето защо те могат да приложат максимална сила за да намалят суровостта на изкуплението без страх от последиците, и да бъдат сигурни, че само Бог има правото да скъсява или удължава едно изпитание, както Му е угодно.

Не е ли нещо, с което човечеството се гордее – да смята, че постъпва правилно, когато завърта ножа в раната или да увеличава дозата на отровата във вътрешността на онзи, който страда, под претекста, че това е част от периода на пробация? 

Ах, винаги считайте себе си за средство за облекчение на болката! И така да обобщим: всички са на Земята за изкупление, но всички без изключение трябва да се стремят към намаляването на изкуплението на събратята си, което е в съответствие със закона за любовта и милосърдието. – БЕРНАДИН, един Дух Закрилник (Бордо, 1863г.)

28. Един човек агонизира в жестоки страдания. Знае се, че положението му е безнадеждно. Позволено ли е да му спестим няколко мига на страдание като ускорим края му?

Кой ви е дал правото да осъждате и предрешавате каква е Божията цел? Не може ли Той да отведе човек до ръба на гроб и след това да го издърпа, за да може той да се събуди и разпознае нуждата от промяна на идеите си? Дори когато един умиращ човек е достигнал последните мигове  никой не може да бъде напълно сигурен, че финалния час е настъпил. Науката никога ли не е грешила в своите предсказания?
Разбира се има случаи, които, с основателна причина могат да се смятат безнадеждни. Но дори да няма надежда за едно сигурно връщане към живота и здравето, винаги съществува възможността, доказана в много случаи, за един болен човек, който се възстановява в последния момент. Тогава това е часа на милост признат от Бог, който може да е от изключителна важност. Вие не разбирате размишленията които Духа може да има по време на тези последни агонизиращи конвулсии, нито как едно светкавично разкаяние може да го спаси от много мъки.
Материалистът, който вижда само тялото и не взема под внимание Духа, не е податлив да разбере тези неща. Но Спиритиста, който знае какво се случва в отвъдния живот, разбира стойността на тези последни мисли. За това смекчете последните страдания доколкото можете, но се пазете да не скъсите живота, дори само за минута, защото тази минута може да бъде средството да се избегнат много сълзи в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

29. За онзи, който се чувства уморен от живота, но който не иска да го прекрати със собствените си ръце, ще сгреши ли, ако потърси смъртта на едно бойно поле с намерението смъртта му да е полезна?

Дали човек ще се самоубие или ще предизвика друг да го убие, намерението винаги е да се пререже нишката на съществуването. Ето защо има намерение да се извърши самоубийство, дори това да не е действителен факт. Идеята, че тази смърт ще послужи на някаква цел е просто илюзия, просто един претекст да се прикрие деянието и човек да се оправдае пред самия себе си. Ако той сериозно искаше да служи на страната си, би направил всичко по силите си да остане жив за да я защитава, отколкото да търси смъртта, защото ако умре вече не би бил полезен. Истинското посвещение се състои в това да не се страхуваш от смъртта, когато е въпрос на полза и е оправдана, да се изправиш пред смъртта и когато е необходимо да пожертваш живота си без да мислиш за това. Но ако търсиш смъртта с преднамерената идея да се изложиш на риск, дори и да е в полза, анулира цялата заслуга за действието. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

30. Ако човек се изложи на непосредствена опасност с цел да спаси живота на друг човек, знаейки, че той ще загине, това деяние като самоубийство ли ще се счита?

Ако няма намерение да се търси смъртта в това действие, тогава няма самоубийство, само посвещение и самопожертвувание, въпреки че има една сигурна смърт. Но кой може да бъде сигурен? Кой може да каже, че Провидението не е запазило едни неочаквани средства за спасение в последния момент? Не е ли възможно да се спаси дори онзи, който е пред устата на оръдието? В много случаи Провидението желае да отведе един процес по смирение до краен предел, при което едни неочаквани обстоятелства ще парират фаталния удар. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)

31. А онези, които приемат страданието смирено, защото са покорни на волята на Бога и са загрижени за бъдещето си щастие, не работят ли само за своя собствена полза? Не е ли възможно те да направят своето страдание полезно за другите?

Материално и морално тези страдания може да са служат на други; в материален смисъл, чрез работата, лишенията и жертвите, които налагат върху себе си, които могат да допринесат за физическото добруване на техните събратя; в морален смисъл, чрез примера, който дават с тяхната покорност на Божията воля. Показвайки силата на вярата на Спиритиста много нещастни и окаяни хора могат да склонят да се смирят и така да се спасят от отчаянието и неговите опустошителни последици в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)